Старобългарски речник
вьсѣко 
вьсѣко нареч 1. Всякак, във всички случаи, непременно да ъто тѣмъ. нъ не ѹ тебе распѧлъ естъ. ѣкоже ха жідове. нъ вьсѣко своѭ кръвь самъ іѫже оні пролішѧ. на спснье дастъ пролівъшімъ ѭ К 9а 3 съмрьт не ѹклонмъ сꙙ ѡ сьвонꙑ. не дадмъ ꙁаждꙙ дꙗволов. пльт сѫтъ не поштꙙдмъ. пон҄еже бо вьсћко ѹмрћт стъ. ѹмрѣмъ да ожвемъ С 91.20 вьсѣко м стъ  глалолат  мльат бѣда. ꙿто ѹбо сътворѫ прꙁъвавъ л въпрашаѭ л прѣжде въпрошенꙗ облѫ С 240.20 ꙗкоже тѣмь да оделћѭтъ. же сетънааго беꙁѹмьꙗ стъ.  страха ꙁѣло потрꙙсаѭштаго вьсако С 444.10 блѫднкъ бо стъ  пꙗнца.  всѣко ѹдавт  матъ бѣсъ С 564.17 2. Навярно, сигурно  рее къ нмъ. вьсћко реете м пртьѫ сѭ. бал ꙇсцћл сѧ самъ М Лк 4.23 А вьсѣко окаꙗнъ πανάϑλοις Съвсем нещастен, най–нещастен ѡ окан  вьсѣко окаан. то пострадавꙿше толь скоро сътѫжвъше с отъвръгосте сꙙ влдкꙑ хса С 107.14 Изч М А К С Гр πάντως τάχα λοιπόν вьсако всѣко Нвб всяко диал ЕтБАН Срв всякак