Старобългарски речник
вьсьII 
вьсь местоим I. вьсь вьсе, вьсꙗ πάντα, τὰ σύμπαντα, ἕκαστα Всичко, всички неща параклтъ же дхъ стꙑ егоже посьлетъ оцъ въ імѧ мое. тъ вꙑ наѹⷱтъ вьсемѹ М Йо 14.26 З А СК по семь вѣдꙑ съ. ѣко вьсѣ юже съвръшшѧ сѧ о немь М Йо 19.28 З А СК Б сего рад въсе тръпⷧѫ ꙁбранꙑх рад Е 1а 15 ѹненемь твоїмь прѣбꙑваетъ день. ѣко вьсѣ работьна тебѣ СП 118.91  помагааше мѹ богъ вь вьсемъ С 285.24 се помꙑшлꙗашета о вьсѣхъ прклюъшхъ сꙙ схъ С 474.13 дошъдъш же црькв. вьса по слѣдованю бв прѣжде. потомꙿ же  прѣподобнѹѹмѹ мѫжѹ сповѣда С 517.21 II. 1. Цял, целият, всичкият въ грѣсѣхъ тꙑ родлъ сѧ ес весь М Йо 9.34 З А рождъство твое бце дво радостъ въꙁвѣст въсе въселенѣ Е 25б 16 ѡі моі ꙁнеможете отъ ніштетꙑ. ꙁъвахъ къ тебѣ гі вьсь день. въꙁдѣхъ рѫцѣ моі СП 87.10 бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь СЕ 67а 4 вдѣхъ дꙑма ж н҄еѧ до нꙑн҄ѣшьнꙗго въсходꙙшта.  ꙁемѭ огн҄емъ ѹпепел҄енѫ.  всего плода праꙁдъна С 128.21 ꙗко корень вьсемѹ ꙁълѹ стъ съребролюбьств С 412.3 сꙑ оставвъ рьгоѵбꙑльство ї вьсе їмѣні бꙑстъ рьнорꙁьць ї въ томь сьврш жꙁнь своѭ МН 2. Всеки, който и да е не о хлѣбѣ едномь пожветъ къ. нъ о всемь глѣ ꙇсходѧштімь ꙇꙁ ѹсть бжі З Мт 4.4 тако  вьсе дрѣво доброе. добръ плодъ творітъ А Мт 7.17 ѹслꙑші молітвѫ моѭ. къ тебѣ вьсѣ плоть прідетъ СП 64.3 мⷧ҇о наѧтью вꙿсемѹ прношенью СЕ 13b 2 прѣщедрꙑ бже ... отвръꙁаѩ прѣстѫѭ ѫтробѫ ... вꙿсемѹ прблжаѭщюмѹ сѧ любовѭ СЕ 92b 3 вьсь ѹпꙿваѧ на господа не постꙑдтъ сꙙ С 368.9 3. Всякакъв, какъвто и да е подобьно естъ црство нбсное неводѹ въвръженѹ въ море.  оⷮ въсего рода събьравъшѹ А Мт 13.47 блажені есте егда поносѧтъ вамъ. лці  жденѫтъ вꙑ.  рекѫтъ въсь ꙁьль глъ на вꙑ лъжѧште мене раді А Мт 5.11 прѣмⷧ҇стве гі. ꙇцѣлѣѩ отъ вꙿсего недѫга. ꙇ болѣꙁн. цѣл раба твоего сего СЕ 24b 16 мⷧ҇о на вꙿсь недⷢ҇ѫ ходѧще по кѹ СЕ 42а 9 мⷧ҇о стⷢ҇аа трофона. ѡ всⷨ҇е гадѣ ꙁълѣ. гѹбѧщмь. вна  нвꙑ. ꙇ врътꙑ СЕ 59а 5 по вьсемѹ κατὰ λεπτόν Подробно, изтънко по вьсемѹ съкаꙁа мѹ. ꙗввъш мѹ лѫкавьнꙑхъ самарѣнъ С 517.4 по вьсѧ дьн καϑ᾿ ἡμέραν, ἐφ᾿ ἑκάστης ἡμέρας, καϑ᾿ ἐκαστην [ἡμέραν], ἡμέ´ραν καϑ᾿ ἡμέραν Всеки ден ꙇ бѣ ѹѧ въ цркве по вьсѧ дьн М Лк 19.47 З того бо по вьсꙙ дьн ождаѭ С 260.23  прлагааше сꙙ сло вѣрѹѭштхъ по вьсꙙ дьн С 538.19 нъ ѹготовате срьдьца ваша творт вол҄ѫ гнѫ. по вьсꙙ дн С 570.16 на вьсѧ праꙁдьнкꙑ κατὰ ἐορτήν На всеки празник; всеки празник потрѣбѫ же мѣаше на вьсѧ праꙁдньнкꙑ отъпѹштат мъ едного М Лк 23.17 З по вьсѣ лѣта κατ᾿ ἔτος, καϑ᾿ ἕκαστον ἔτος, καϑ᾿ ἕκαστον ἐνιαυτόν Всяка година ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта въ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ М Лк 2.41 З, А, СК; в ьсь же градъ.  окрѫгън҄ꙙѧ го вьс. памꙙть го по вьса лѣта творꙙште. праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ С 532.13 на вьсѣ лѣта κατὰ καιρόν От време на време анћл бо гнь на вьсѣ лѣта съхождааше въ кѫпѣль. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ М Йо 5.4 З по вьсѧ асꙑ καϑ᾿ ἐκάστην ὥραν През цялото време, непрекъснато вълажаахѫ же  лко по нѹжд бѣахѫ влам. отъ кръстꙗнъ братꙗ. многъ плаъ творꙙште по вьсꙙ асꙑ С 134.20 отъ маст же вьсѣкоѧ добь съхран сꙙ. по вьсꙙ же асꙑ. съмрьть помꙑшл҄ѣѧ дѹшѫ своѭ въстав на бол҄ьшꙙ трѹдꙑ С 274.10 по вьсꙗ врѣмена Непрекъснато, по всяко време бѣаше же пакꙑ  дрѹгъ даръ. бжствънꙑхъ отъкръвен данъ стѹмѹ. стаа бо  беꙁгрѣшьна го дѹша. по вса врѣмена прораꙁѹмѣвааше танаа. благодатьѭ жвѫштаго вь н҄емъ бога С 569.9—10 въ вьсѧ вѣкꙑ εἰς τοὺς αἰῶνας Винаги, завинаги, навеки еднь ѡⷣ (!) троⷰѧ пльтоносець. пргвоꙁⷣ сѧ. нась пргвожденнхь неестѫ вь гьлѫбнѣ. прѣвьꙁносѧще его во вьсѧ вѣк ТФ Б 7—8 по вьсꙗ мѣста, въ [на] вьсѣхъ мѣстѣхъ ἐν παντὶ τόπῳ, κατὰ τόπον Навсякъде дѫштемꙿ же мъ пѫтемь. по вьса мѣста бꙑвахѫ ꙁнаменꙗ стꙑмъ васлскомъ. молꙙштѹ сꙙ  глагол҄ѫштѹ. вь вьсѣхъ мѣстѣхъ го благословествтъ дѹша моꙗ господа С 19.3, 6 да б н (..) д(ѣ)лъ ѿн(ѭ..) того ꙁвѣр. н слъ(...)лъ страшꙿнꙑхъ тѣх(..) бъваѭщіхъ на вꙿсѣх(ъ) мѣстѣхъ трѫсъ  гладъ  сꙿмрът раꙁльнꙑ по ꙁемⷧ Р IV 1.17—18 вьсь мръ ὁ κόσμος, ἡ οἰκουμένη Целият свят, вселената, всемирът каа полъѕа естъ лвкѹ. аште весь мръ пробрꙙщетъ. а дшѫ своѩ отъштеттъ М Мт 16.26 З тꙑ ес. просвѣщаѩ вꙿсего ка. грꙙдѫшааго вь весь мръ. ѹмоленъ бꙑваѩ отъ стꙑѩ брцѧ СЕ 93b 3—4 дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ С 319.2 отъ съложеньꙗ вьсего мра, отъ нааѧла вьсего мра ἀπὸ καταβολῆς κόσμου, ἀπ’ ἀρχῆς κόσμου От създаването [сътворението] на света отъкрꙑѭ съкръвенаа. отъ съложенѣ вьсего мра М Мт 13.35 З наслѣдѹте ѹготованое вамъ цсрстве. отъ съложенѣ вьсего мра М Мт 25.34 З, А, СК. Срв. С508.6 бѫдетъ бо тогда скрьбь велѣ. ѣкаже нѣстъ бꙑла отъ наꙙла въсего мра до селѣ М Мт 24.21А вьсего мра οἰκουμενικός Който се отнася до целия свят л ꙗко же ісъ вьсего мра грѣхꙑ въспрмъ ѹмрѣтъ Х I Вб 3—4 вьсꙗ ꙁемлꙗ ἡ οἰκουμένη Цялата земя, вселената ѣкоже естъ поставілъ день. вь ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ К 11а 4—5 вьсꙗ орѫжꙗ, орѫжь вьсе πανοπλία Пълно бойно снаряжение, пълно въоръжение а понеже крѣпле его нашедъ побѣдтъ і  вьсѣ орѫжѣ его отьметъ на нѣже ѹпъвааше М Лк 11.22 З Образно. ꙇ облѣц  въ орѫже вꙿсе. стааго твоего дха СЕ 93b 20 вьсѣмъ срьдьцемь, вьсѣмь ѹмомь προϑύμως Искрено, с цялата си душа, от все сърце кто бо сть ꙁходꙙ на рать.  не въдаѧ сꙙ вьсѣмь срьдьцемъ на сьмрьть С 264.16  вьсѣмъ ѹмомъ прїмъшь слово С 25.10 вьсѭ нощь стоꙗт διανυκτερεύω Стоя цяла нощ, прекарвам нощта тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт. гда вѣтръ лютъ сѣверъ вѣꙗше не прѣстаѧ С 90.1—2 съ вьсѣмь народомь παμπληϑεί Заедно с всички, с целия народ въꙁъпшѧ же съ всѣмь народомь глѭште. въꙁьм сего. отъпѹст же намъ вараавѫ З Лк 23.18 цѣсар҄ь вьсѣмъ παμβασιλεύς Цар на всички и всичко, всемирен цар васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ.  вьседръжтел҄ь.  гь  бъ  вьсѣмъ црь С 21.18 М З А СК Б ЗП О Н Е СП СС СЕ ТФ К С ЗЛ Х Г МН П5 Гр πᾶς ἅπας ὅλος πάμπας παντοῖος ἁπανταχῶσε въсь всь Нвб вес остар диал ОА ВА ЕтБАН РБЕ ДА