Старобългарски речник
вьсьI 
вьсь - ж 1. Село, градец, паланка ꙇ ѣможе колжъдо въхождааше. вь вьс л въ градꙑ л въ села. на распѫтхъ полагаахѧ недѧжънꙑѩ. ꙇ молѣахѧ  М Мк 6.56 З не кънгꙑ л рѣш ꙗко отъ сѣмене два.  отъ (в)ѳьлеомꙑ вс. деже бѣ ддъ. грдетъ іс (хс) СК Йо 7.42 нада нарцамѫ мꙑ женѫ. жвѫшта вь вьс нарцамѣ вдана С 24.23 2. Място, местност тъгда прде с вь весь нарцаемѧѭ ћедсман М Мт 26.36 З, А, СК.Срв. Мк 14.32 М З Образно. ꙇꙁмѣні же кръстъ гробъ. несъмрътьнаѣ вьсь. гробъ вьскрѣсьное село К 11b 39 Землище. прде же съ въ градъ. самарьскъ. нарцаемꙑ сѵхарь. ꙇскрь вьс ѭже дастъ ѣковъ осфѹ снѹ своемѹ М Йо 4.5 З А вьс  град κωμοπόλεις Села и градове ꙇ гла мъ дѣмъ въ блжьнѧѩ вьс  градꙑ М Мк 1.38 З А окрѫгънѩѩ вьс ἡ περίχωρος Околности, околни места, местности да ѹже вьс же въ градѣ.  въ окрѫгън҄хъ вьсехъ жвѫшт. больнꙑѧ своѧ прношаахѫ к н҄емѹ С 531.19 вьсь же градъ.  окрѫгън҄ꙙѧ го вьс. памꙙть го по вьса лѣта творꙙште. праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ С 532.13—14 М З А СК К С ЗЛ Гр κώμη χωρίον κτῆμα πόλις весь Нвб вес остар диал РРОДД Срв Длъга Вьси МИ АМС,Мак. код Виса̀ МИ Висец МИ ВМик