Старобългарски речник
вьсесъжежень
вьсесъжежень
-ꙗ
ср
Жертвоприношение чрез пълно изгаряне; всесъжежение
да бѫдѫтъ жрьтва тѣлеса наша. прѣдъ тобоѭ г. да прѧт бѫдемъ. ꙗкоже жрьтва жва благопрѧтъна тебѣ. стѹденѭ сеѭ вьсежегом. добро прношен. ново вьсъжежен. не огнемь н стѹденѭ жьремо
С
91.25—26
Изч
С
Калка от
гр
ὁλοκαύτωμα
вьсежежен
Нвб
всесъжежение
книж
остар
ОА
ВА
ЕтМл
РБЕ