Старобългарски речник
вьсесъжагамъ 
вьсесъжагамъ -ꙑ прич прил 1. Принесен в жертва чрез пълно изгаряне  еже любіті скрьнѣаго. акꙑ себе. боле естъ въсесъжагаемꙑх жрьтвь А Мк 12.33 тогда благоволіші жрътвѫ правьдѫ (!). въꙁношеньѣ въсесъжагаемаа СП 50.21 2. Като същ. вьсесъжагама ж ед вьсесъжагамаꙗ ср мн ὁλοκαύτωμα, ὁλακαυτώματα, ὁλοκάρπωσις Това, което се принася в жертва чрез пълно изгаряне; всесъжежение помѣні вьсѣкѫ жръ..твѫ (!) твоѭ. і вьсесъжагама (погр. вм. вьсесъжага(е)ма, Север., с. 23, бел. под линия) твоѣ тѹъна бѫд СП 19.4 жрътвꙑ ї прношеньѣ не въсхотѣ ... въсесъжагаемꙑхъ о грѣсѣхъ не въꙁска СП 39.7 не о жрътвахъ твоіхъ обліѭ тебе. вьсесъжагаемаа же твоѣ прѣдъ мноѭ сѫтъ вꙑнѫ СП 49.8 вьнідѫ въ домъ твоі. съ вьсесъжагаемꙑмі. въꙁдамъ тебѣ обѣтꙑ моѩ. ѩже ꙁдрѣсте ѹстьнѣ мо (!) СП 65.13 прꙁьр гі схе. на с брашъна твоѣ. ꙇ на агнець сь. ꙇ ст . ѣкоже стт ꙁвол агнець. ꙇже прведе авелъ во вꙿсѣсъжагаемаа СЕ 16b 6—7 А СП СЕ Калка от гр ὁλοκαύτωμα въсесъжагаемъ вꙿсѣсъжагаемъ Нвб Срв всесъжежение ср остар ОА ВА РБЕ