Старобългарски речник
вьсеплодьнъ 
вьсеплодьнъ -ꙑ прил същ вьсеплодьно ср ед ὁλοκάρπωσις Жертвоприношение от всички плодове блгвенъ ес бже оць нашхъ. премꙑ кадло ꙁахарꙑно. ꙇ лѩ вѣрънааго. вꙿсеплодъное. тако прм ꙇ сѭ жрътвѫ СЕ 15b 11—12 Изч СЕ Калка от гр ὁλοκάρπωσις вꙿсеплодънъ Нвб Ø