Старобългарски речник
вьсенощьнъ 
вьсенощьнъ -ꙑ прил Всенощен, който продължава през цялата нощ дажд намъ влко на сонъ грѧдѫще поко тѣлес ... да не прѣѩт бѫдемъ тѧжъкомь съномь. нъ въꙁдвгн нꙑ на нощьнꙑѧ ѹтрьнѧѩ мⷧтвꙑ. вꙿсенощьное намъ славословестве твое дарѹ СЕ 38а 12—13 Изч СЕ Калка от гр παννύχιος вꙿсенощьнъ Нвб всенощен книж ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ