Старобългарски речник
вьсемогꙑ 
вьсемогꙑ -ꙑ прич прил Всемогъщ нꙑнѣ же мꙑ молмъ ба вꙿсемогѫщааго СЕ 33а 10 гі вꙿседръжтелю. неꙁдрееньне. ꙇ вꙿсемогꙑ. тꙑ ꙁапрѣт нꙑнѣ. вьгнѣждьшюмѹ сѧ въ рабъ тво. протвьнааго дѣвола СЕ 56а 12 гі бже вꙿсемогъ. тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ СЕ 72а 5 враѹ вьсемогꙑ. цѣл многꙑ отъ давола прімꙿшѫ ранꙑ С 392.12—13 СЕ С Гр παντοδύναμος вꙿсемогꙑ вꙿсемогъ Нвб всемогъщ ОА ВА АК Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ всемогущ остар ОА ВА всемогущий остар ОА