Старобългарски речник
вьседрьжѧ
вьседрьжѧ
-ѧ
прич
прил
Всемогъщ, всевластен, всесилен
тебѣ славѫ благодарен въꙁдамъ. кѹпꙿно съ отьцемъ съ свѧтꙑмъ дѹхомь. дносѫштьнѣ жвотворꙙшт. вседръжꙙштї троц
С
342.26
Изч
С
Гр
παντοκρατορικός
вседръжѧ
Нвб
Срв
вседържител
м
