Старобългарски речник
вьседрьжтел҄ь 
вьседрьжтел҄ь -ꙗ м Всесилният, всемогъщ Господ; вседържител влко гі вꙿседръжтелю. ое га нашего сха тебѣ молмъ сѧ. ꙇ тебѣ сѧ кланѣемъ СЕ 19а 2 сѫ влко бже вꙿседръжтелю. вꙑшъне цръ славѣ СЕ 93а 13—14 васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ.  вьседръжтел҄ь.  гь  бъ  вьсѣмь црь.  гь саваѡѳъ С 21.17—18 ꙁаклнаѭ тꙙ о велцѣ слѣ вьседръжтелꙗ бога С 122.1—2 СЕ С Калка от гр παντοκράτωρ вьседръжтел҄ь вꙿседръжтел҄ь Нвб вседържител книж остар ОА ВА АК ЕтМл РБЕ