Старобългарски речник
вьдовца 
вьдовца -ѧ ж Вдовица  рее въ істꙑнѫ глѭ (ва)мъ. ѣко въдовца с ѹбогаѣ. боле вьсѣхъ въвръже М Лк 21.3 З А СК о сꙑнѹ въдовцѧ М 76а 25, З129b 2 їерѣі іхъ орѫжемь падѫ. въдовіцѩ іхъ не оплаканꙑ бꙑшѩ СП 77.64 премъ въꙁможьно прношене въдовцѧ. благоволено. прм ꙇ се прнесене. отъ раба твоего сего СЕ 13b 9—10 въдовц ко ѹбоꙁѣ снъ ноꙙдъ днае съсꙑ ... шъдъш да съберетъ класꙑ на пштѫ себѣ. полож на ꙁем сна свого С 43.12 М З А СК СП СЕ С Гр χήρα въдовца Нвб вдовица ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ