Старобългарски речник
вьдова 
вьдова -ꙑ ж Вдовица ꙇ бѣ анна пророца ... жвъш съ мѫжемъ ж҃ лѣтъ ... отъ дѣвъства своего.  та въдова до осм десѧтъ  етꙑръ лътѣ М Лк 2.37 З А СК ѣко же прблж сѧ къ вратомъ града. ꙇ се ꙁношаахѫ ѹмерошъ снъ ноѧдъ матер свое. ꙇ та бѣ въдова М Лк 7.12 З А въдова же бѣ въ градѣ томь. ꙇ прхождааше къ немѹ глѭшт. мьст мене отъ сѫпьрѣ моего М Лк 18.3 З А бѫдѫ снві его сірі.  жена его вьдова СП 108.9 аще кꙿто съ въдовоѭ. л съ дѣвцеѭ блⷣ҇ѫ сътвортъ. в҃ лѣⷮ҇ да пⷦ҇оетⷭ҇ъ СЕ 103b 8 не бо с оноѧ въдовꙑ ѹбожа С 378.27 Изч М З А СК СП СЕ С Гр χήρα въдова Нвб вдова остар ВА