Старобългарски речник
вꙑшень 
вꙑшень -ꙗ ср Възвисяване, духовно издигане  просто решт вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же  молтвам.  оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ.  стотѫ срьдььнѫѭ помꙑслꙑ прсно стꙙ.  вьсѣко вꙑшен въꙁемьѭште сꙙ на вѣдѣн бож С 280.30 Изч С Гр ὕψωμα вꙑшен Нвб Срв вишине диал ОА ВА РБЕ