Старобългарски речник
вꙑшень
вꙑшень
-ꙗ
ср
Възвисяване, духовно издигане
просто решт вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же молтвам. оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ. стотѫ срьдььнѫѭ помꙑслꙑ прсно стꙙ. вьсѣко вꙑшен въꙁемьѭште сꙙ на вѣдѣн бож
С
280.30
Изч
С
Гр
ὕψωμα
вꙑшен
Нвб
Срв
вишине
диал
ОА
ВА
РБЕ