Старобългарски речник
вꙑше 
вꙑше нареч предл I. нареч На по–високо, на по–видно място нъ егда ꙁъванъ бѫдеш. шъдъ сѧд на послѣдьнмь мѣстѣ. да егда прдетъ ꙁъвавꙑ тѧ. реетъ т дрѹже посѧд вꙑше. тъгда бѫдетъ т слава прѣдъ сѣдѧштм съ тобоѭ М Лк 14.10 З А СК По–напред, по–преди. въ двадесꙙтъно своѩѧ мѹ връстꙑ лѣто.  осмо епскѹпъ поставьнъ бꙑ. ꙗкоже  вꙑше съкаꙁахомъ С 302.13; и абь вьставъ на правьднааго блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ. ꙗко тако мѹ наслт. ꙗкоже таковѹѹмѹ мѫжѹ въ наꙙтцѣ жтꙗ го. гда неьствꙑхъ самаранъ сѣтѭ. вꙑже (погр. вм. вꙑше, Север., с. 521, бел. под линия) ꙗвьенѫѫ женоѭ льстмѹ. протвꙿша сꙙ  побѣдвъша С 521.9 II. Като предл. С род. При сравнение — за означаване на найвисоко положение или на превъзходство: по–високо от; свръх, над  дрѹгъ бѫдеш мноѭ црѹ.  вьсѣмъ старѣшнамъ ... же вьсѣхъ вꙑше велкꙑхъ богъ рество дастъ сꙙ тебѣ С 48.16  въшедꙿшемъ вꙑше мѫжа того стааго. вдѣшꙙ  стоѧшть съ дьвѣма ѹенкома го С 216.9 а же дѣвц родт. не прꙙштъш сꙙ къ мѫжѹ. вꙑше того стъ ꙁакона тѣлесънааго С 250.6 сце бо вьꙁмошт мамъ.  вльнꙑ нꙑнꙗнꙗаго жтꙗ хранꙿно прѣплѹт.  непрꙗꙁннъ сѣт вꙑше бꙑвъше С 498.6—7 рѫкоѭ помъ. въведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ. ꙗкоже вꙿсѣмъ двт сꙙ  ѹжаснѫт. сътворенꙑмъ ѹдесемъ. вꙑше словесе отъ стааго С 566.16 вꙑше мрѹ ὑπερκοσμίως По начин, неприсъщ на земния свят; необичайно, необикновено прдѣте ѹбо вьс да радѹмъ сꙙ о г ... вьс съ радостѭ кѹпьно тьцѣмъ. вьс тъштьно прмѣмъ.  вꙑше мрѹ праꙁдьнѹмъ С 319.24 М З А СК С Гр ἀνώτερον ἀνωτέρω τὸ ὑπερέχον ἐπάνω ἀνώτερος ὑπέρ Нвб више ВА НТ Дюв НГер ЕтМл РБЕ РРОДД ДА вишом, вишем остар РБЕ Вишеград МИ Вишан МИ СНМБ Вишеслав ЛИ СтИл,РЛФИ