Старобългарски речник
вꙑсота 
вꙑсота -ꙑ ж 1. Височина ні въꙁдвіжіте на вꙑсотѫ гога (!) вашего СП 74.6 ѣко по вꙑсотѣ нбнѣ отъ ꙁемлѩ. утвръділъ естъ гь млостъ своѭ на боѩщхъ сѩ его СП 102.11 ꙗже лѣторасль по малѹ на вꙑсотѫ въсходꙙшт доде до стропа С 300.22 не вьнма добротѣ на вꙑсотѣ въꙁдраста го С 546.12 Небесна висина, небеса. гі вꙿседръжтелю. бже вꙑсотамъ. ое щедротамъ. бже вѣьнꙑ СЕ 21а 18—19 ѣко дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ ... въ вонъство аћлскааго обраꙁа. ꙇ жте въ вꙑсотѫ СЕ 90b 9—10  вьꙁдѣвъ на вꙑсотѫ о ї рѫцѣ помол сꙙ С 44.13 тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а.  ѹправ на вꙑсотѫ. въꙁводꙙ въгодьнка свого енѡха С 232.9 2. Възвишение, връх ѣко вь рѫцѣ его коньці ꙁемлѩ. ї вꙑсотꙑ горъ того сѫтъ СП 94.4 Само мн.Огромна маса вода, вълна. беꙁдъна беꙁдънѫ пріꙁꙑваетъ въ гласъ хлѩбеі твоіхъ. въсѩ вꙑсотꙑ твоѩ  влънꙑ твоѩ по мнѣ прѣідѫ СП 41.8 въꙁдвігѫ рѣкꙑ гі. въꙁдвігѫ рѣкꙑ гласꙑ своѩ. въꙁъмѫтъ рѣкꙑ стрѹгꙑ своѩ отъ гласа водъ мъногъ. двьнꙑ вꙑсотꙑ морьскꙑѩ двенъ въ вꙑшьніхъ гъ СП 92.4 3. Прен. Възвишеност, съвършенство, висота  сънемъ людеі обідетъ тѩ  о томь на вꙑсотѫ обраті сѩ. гь сѫдьтъ людемъ. сѫді м гі по правьдѣ моеі. ї по неꙁълобѣ моеі на мѩ СП 7.8 ѣко прініе съ вꙑсотꙑ стꙑѩ своеѩ. гъ съ нс на ꙁемⷧѭ пріꙁьрѣ СП 101.20 не можетъ нктоже домꙑслт сꙙ. н въꙁьрѣт довьл҄енъ на вꙑсотѫ славꙑ С 262.20 ѡ ловѣколюбьствꙗ многа вꙑсота С 394.14 та вса вдꙙ ѹтель.  ѹвѣдѣвъ ꙗко же вьсь дховьнъ стъ.  дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмъ оправьданꙗ. отт помꙑсл С 548.11 Величие. ѡкръстъ неъстіві ходѩтъ по вꙑсотѣ твоеї ѹмножіль есі снꙑ ловѣѩ СП 11.9 даѧ пштѫ вьсе пльт.  ꙁъванъ на обѣдъ робомъ свомъ. не подражвъ сꙙ прде к н҄емѹ. да ꙁъванмъ покажетъ свого съшьствꙗ вꙑсотѫ С 391.4 СП СЕ С Гр ὕψος μετεωρισμός μέγεϑος Нвб висота ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ