Старобългарски речник
вꙑрнѫт
вꙑрнѫт
-вꙑрнѫ
-вꙑрнеш
св
Отхвърля, изхвърля
сѫд і да отъпадѫтъ отъ мꙑсле своіхъ. по мьножьствѹ неьстіхъ. вꙑріні ѩ ѣко прогнѣвашѩ тѩ гі
СП
5.11
тѹ падѫтъ въсі творѩштеі беꙁаконеніе. въїрїновені бъїшѩ ꙇ не могѫтъ статі
СП
35.13
і ѹдоблѣѭтъ імъ прав ꙁаѹстра. ꙇ помощъ іхъ обътъшаетъ вь адѣ. отъ славꙑ своеѩ върінѫш [погр. вм. върінѫш(ѩ), Север., с. 62, бел. под линия] сѩ
СП
48.15
вꙑрнѫт
сѧ
Изч
СП
Гр
ἐξωϑέω
вꙑрінѫт
върінѫт
Нвб
Срв
рина, изрина