Старобългарски речник
вꙑкнѫт 
вꙑкнѫт -вꙑкнѫ -вꙑкнеш св Науча се, изуча се отꙿц же да помолꙙтъ сꙙ тацѣхъ отрокъ отьц бꙑт. а матер добрꙑ матере повѣсть да навꙑкнѫтꙿ С 95.29  аг҄гелъ рее прьво вꙑкн т тъгда пьр сꙙ С 239.13 прѣжде вꙑкн. т тъгда ѹ С 361.2 Разбера, проумея.  ꙗко не лъжѫ. се вꙑкн.  стааго псанꙗ въꙁем ѹкаꙁанꙗ С 356.22 ꙁаконѹ вꙑкнѫвꙑ νομομαϑής Този който е вещ, сведущ в закона, познаващ закона пакꙑ ѹенкъ продатъ.  ꙁаконѹ вꙑкнѫвъш кѹпѹѭтъ С 425.3—4 Изч С Гр διδάσκομαι μανϑάνω Нвб Срв [при]викна, [на]викна, [с]викна