Старобългарски речник
въѧт 
въѧт -въьнѫ -въьнеш св Започна, почна прблжаѭште же сѧ емѹ. абье. къ нꙁъхожденью горѣ елеооньсцѣ. ѹѧтъ [погр. вм. въѧтъ] вꙿсе множьство ѹенкъ. радѹѭште сѧ хвалте [!] ба. гласомь вельемь З Лк 19.37 ; отънелже ꙋбо въстанетъ гъ домѹ  ꙁатвортъ двьр.  нанетъ вьнѣ стоꙗт.  тлѣщ вььнѫтъ вь двьр глѫще г г. отврьꙁ намъ СК Лк 13.25 молт прост вьꙙт господев. въ сповѣдан. богомь наѹенѫѭ пѣснь С 320.10 В съчетание с друг глагол в инфинитив, като помощен глагол за описателно изразяване на бъдеще действие. аще же не послѹшаатъ хъ. рьц цркв. аште же  о цркв не родт вььнетъ. да бѫдетъ т ѣко ѩꙁꙑьнкъ. ꙇ мꙑтаръ М Мт 18.17А нкъꙇ же рабъ не можетъ двѣма гма работат. л бо едного въꙁненавдтъ. а дрѹгаго въꙁлюбтъ. л едного дръжтъ сѧ. а о дрѹѕѣмь не брѣшт въьнетъ. не можете бѵ работат ꙇ мамонѣ З Мт 6.24 А, СК.Срв. Лк 16.13 З СК ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенкомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. пріѧстьнка і створі. да ні едіноѩ же вінꙑ мѣті въънетъ. аште прѣбꙑваетъ въ ꙁълобѣ К 7b 40 добрѣ естъ гробъ тъштъ. по бжю повелѣнью. да мрътвꙑхъ множъство. отъвѣта въънетъ не імѣтꙇ. о въскрьсъ.шімь (!) К 12а 5 Изч М З А СК К С Гр ἄρχομαι ἐξάρχω въѧт Нвб Срв начена ОА ВА АР РБЕ