Старобългарски речник
въловѣт сѧ 
въловѣт сѧ -въловѣѫ сѧ -въловѣш сѧ св За Бог–син — приема човешки образ, въплътя се сего дѣлꙗ владꙑка нашъ въловѣ сꙙ. ходата къ богѹ  ловѣкомъ С 359.12 тако же  се сьдѣа въловѣьшѹ сꙙ бжю сꙑнѹ. вьлѣꙁе ѹбо къ свомъ ѹенкомъ С 502.8 Изч С Калка от гр ἐναϑρωπέω Нвб въчеловеча се остар ОА ЕтМл вчеловеча се ОА ВА Дюв АР РБЕ вчловеча се остар НГер Срв вчовеча се ОА ВА РБЕ