Старобългарски речник
въловѣень 
въловѣень -ꙗ ср За Бог–син — приемане на човешки образ; въплъщение ꙇ спсънꙑмь вълвенемь. едноѧдааго сна твоего. ꙇ ба нашего. тꙑ влко клюбье. ꙇ нꙑнѣ прꙁьр на раба твоего сего СЕ 23а 15—16 Изч СЕ Калка от гр ἐνανϑρώπησις Нвб въчеловечение остар ВА ЕтМл въчеловечаване остар ОА вчловечаване остар НГер вчеловечаване остар ОА ЕтМл РБЕ Срв вчовечавание, вчовечаване ОА ВА АР РБЕ