Старобългарски речник
въст 
въст -въьтѫ -въьтеш св Причисля, зачисля, включа днъ же капклар бѣаше бьдꙙ.  послѹшаѧ молꙙшть сꙙ хъ.  помꙑшлѣѧ. како же прбѣгъ къ бан. не вььте сꙙ съ етꙑрьм десꙙтꙑ С 78.6  вьшедъ посрѣдѣ хъ рее. г бе вѣрѹѭ вь тꙙ. вь н҄ьже  с вѣровашꙙ.  въьт мꙙ вь н҄ꙙ.  съподоб мꙙ скѹшен мѫкъ прѧт С 78.21 велствомъ тѣла.  юностѭ раштенꙗ.  слоѭ тъенъ вьсѣхъ свохъ. ѹн҄ьше вьс въ омъство въьтен бꙑшꙙ С 84.29—30 вьсѣхъ бо вѣкъ вдмꙑхꙿ.  невдмꙑхъ промꙑсльнкъ богъ. же армъ прѣдъ ловѣкꙑ похѹл҄енꙑ.  сь тварьм вььтенꙑ С 190.3—4 гда хотѣаше вььтенꙑ сь мрьтвьц. прѣсѣшт гробьнꙑѧ пеат С 472.26 гда вььтенꙑ съ мрьтвьц хотѣаше ѹмрьтвт кѹстодѭ С 472.29 въст сѧ Изч С Гр συγκαταριϑμέω καταριϑωμέω τάσσω κατατάσσω вьст Нвб Срв чета ’броя’ вчета ’зачета’ ОА ВА РБЕ