Старобългарски речник
вънꙗт 
вънꙗт -вънꙗѭ -вънꙗш св Поставям редом с някого, причислявам сꙑнѹ  словѹ божю, рождъшѹѹмѹ сꙙ оть н҄его беꙁнаꙙльно прѣжде вѣкъ. штѹждѹ бꙑт сѫштꙗ отьа.  съꙁъдан вьн҄ѣт дръꙁнѫ скврънънꙑ.  нестꙑ. того мꙿже вьса бꙑшꙙ С 188.8 Изч С Гр κατατάσσω вьн҄ѣт Нвб Срв чин м ОА ВА БТР