Старобългарски речник
вънт 
вънт -вънѭ -външ св Причисля, включа някого в някакво число, брой и под мѫеномъ же бꙑвъшемъ тѣмъ свꙙтꙑмъ.  вьꙁлетѣвъшемъ на небо.  вь аг҄ельскꙑ лкъ въненомъ бꙑвъшемъ С 256.22—23 Изч С Гр ἐγκατατάσσω Нвб Срв чин м ОА ВА БТР