Старобългарски речник
въцѣсарт сѧ 
въцѣсарт сѧ -въцѣсарѭ сѧ -въцѣсарш сѧ св Възцаря се, стана цар ꙇ въцѣсартъ сѧ въ домѹ ѣковл въ вѣкꙑ. ꙇ цсрствю его не бѫдетъ коньца М Лк 1.33 З А СК аще с нмъ ѹмрѣхомъ. с нмъ ожвемъ. аще тръпмъ с нмъ. въцрм сѧ. аще отъвръжем сѧ. ѡнъ отъвръжетъ сѧ насъ Е 1б 6—7 гь вьцрі сѩ въ лѣпотѫ сѩ облѣе СП 92.1 Срв.Е 25а 11 СЕ97b 14 гь вьцѣсрі сѩ да гнѣваѭтъ сѩ люде. сѣдѩі на хіровімѣ да подвіжітъ сѩ ꙁемлѣ СП 98.1 Срв.Е 32а 12 М З А СК Е СП СЕ Гр βασιλεύω вьцѣсаріт сѧ Нвб въцаря се остар Дюв НГер възцаря се ОА ВА АК БТР АР РБЕ воцаря се диал ДА