Старобългарски речник
въшѹмѣт 
въшѹмѣт -въшѹмѣѭ -въшѹмѣш св Зашумя, започна да шумя въшюмѣшѩ  съмѫтішѩ сѩ водъ іхъ СП 45.4 Образно. ѣко се враѕі твоі въшюмѣшѩ. ї ненавідѩштеі тебе въꙁдвігѫ главѫ СП 82.3 Изч СП Гр ἠχέω въшюмѣт Нвб Срв [за]шумя