Старобългарски речник
въходьнъ 
въходьнъ -ꙑ прил За врата, път и под. — който води, въвежда някъде; входен въꙁбран е. вꙿсѣхъ пѫте въходънꙑхъ. ꙁатвор е. вꙿсѧ пѫт въходънꙑѩ СЕ 45а 7—8, 9 въꙁбранѣетъ т вꙿсѣхъ пѫте. ꙇ вꙿсѣхъ стеꙁь въходънꙑхъ. ꙇ ꙁатварѣѭтъ т сѧ вꙿсѧ двьр въходънꙑѩ СЕ 46а 12—13, 13 ꙇ ꙁатварѣетъ т вꙿсѧ двьр въходънꙑѩ СЕ 48b 26 Срв.СЕ 46а 14 Изч СЕ въходънъ Нвб входен ОА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ