Старобългарски речник
въходъ
въходъ
-а
м
1. Вход
оград острогомь. въходꙑ сходꙑ его. ꙇꙁбав отъ снѣга. ꙇ отъ мраꙁа. ꙇ отъ града носма бѹреѭ
СЕ
14а 5
Образно.
тꙑ сходъ жвота его. въ въходъ стꙑхъ твохъ. ѡправъда дхъ его
СЕ
58b 4
пѫть водѧ къ отꙿцѹ. двьр отѹ въходѹ
С
144.3
въходꙑ сьмрьтьнꙑѧ вꙑ сътворсте. а сходъ самъ сътвортъ прде
С
465.25
2. Влизане, навлизане, достъп
толко мъ одолѣ. ꙗкоже не тъьѭ ꙁаклют мъ вьсь въходъ въ гръьскѫ ꙁемьѭ. вънъ прѣдѣлъ свохъ
С
566.26
Образно.
глагол҄ въ ѹш словесънѹѹмѹ ковьегѹ. ѹготова м слѹхѹ въходъ
С
248.11
хвал҄ѫ вьлѣꙁъшаго. а не ꙁѣло вьꙁштѫ въходѹ обраꙁа
С
501.23
3.
литург
Символично действие по време на литургия или на вечерна служба, при което свещенослужителите излизат от олтара през северната врата и влизат през централната; вход
троⷫ҇. а се входъ
Е
27а 14
; спс г люд своѧ. входъ
Е
32б 11
Е
СЕ
С
Гр
εἴσοδος
входъ
Нвб
вход
ОА
ВА
Бот
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ