Старобългарски речник
вътъще 
вътъще нареч Напразно, безполезно любꙙ же жꙁнь съпаде сꙙ. беꙁаконꙿновавъ вътъште С 93.17 аште бо  тъма(м ма)мъ правьдꙑ т памꙙтв смъ ꙁълѹ. вьсе то беꙁ ѹма  вътъште.  нсоже о тѣхъ на съпасен. словес плодъ сътворт можетъ С 424.6 тѣмꙿже ловѣколюбвꙑ богъ. не хотꙙ сьмрьт грѣшънꙑмъ. нъ обраштеню  жꙁн. не вьсѹе н вътъште толкааго страданьꙗ.  многѹѹмѹ трѹдѹ продлъжт сꙙ попѹст С 529.7 Изч С Гр διακενῆς μάτην εἰς ἀνώνητον вътъште Нвб Ø