Старобългарски речник
въторъ 
въторъ -ꙑ числ ред 1. Който следва след първия; втори любо во въторѫѭ. любо вь третѭ стражѫ прдетъ М Лк 12.38 З А СК см же тако съвръшеномъ. въ пръвѫѫ скнѫ. вꙑнѫ въхождахѫ ере. слѹжбꙑ съдѣваѫще. въ вторѫѫ же едноѫ лѣта. еднъ архере не бес кръве. ѫже прностъ о себѣ  ѡ людъскꙑхъ невѣждъствхъ Е 29а 14 въторое кръщене премⷧеш дꙿнесь братре СЕ 90b 15 нъ сьде по прьвѣѣмъ въторꙑ сълаꙁтъ С 496.19 свꙙтꙑ же мѫенкъ. ꙗко въторꙑ вѣньцѣ полѹвъ рее. благодѣть сповѣдаѭ богѹ момѹ С 254.9 2. Прен. Който стои на второ място, второкачествен, второстепенен того рад братꙗ да въꙁможемъ вьс.  да не вътор ꙗвмъ сꙙ мѫенкомъ хръстовомъ. нъ добл҄і ꙁа н҄ь да постраждемъ С 63.16 бѣахѫ бо  їн ѹенц сѹсѹ. седмь десꙙтъ сменемь. нь т вътор бѣахѫ. т не толкѫ мѣахѫ ьсть. н толко пространьство. не прꙙстшꙙ сꙙ танꙑхꙿ толцѣхъ С 409.6 вътораꙗ сѫбота δευτέρα σαββάτου Според еврейското подреждане на дните от седмицата — вторият ден от седмицата, понеделник псалмъ пѣсні сновъ корѣовъ вовъторѫѫ соботѣ СП 47.1 въторꙑ на десѧте Дванадесети [погр. вм. гр. πεντεκαιδέκατος] въ въторое на десте лѣто владꙑъства твера кесара СК Лк 3.1 М З А СК Е СП СЕ К С Гр δεύτερος вторъ Нвб втор диал ОА АК Дюв БТР РБЕ втори ОА ВА АК НТ ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА