Старобългарски речник
вътаномьнъ 
вътаномьнъ -ꙑ прил За пристъп [на треска и под.] — внезапен, неочакван ꙇ жден трѧсавцѭ сѭ. отъ раба твоего сего. сѫщѭѭ подъбънѫ бѣсѹ. емлѭщѭѭ на врѣмена. ѣко  бѣсъ ... пртѫжаѭщ дш его. въ болѣꙁн се. вꙿсѣхъ асъ. вътаноемьнꙑхъ. вꙿсѣхъ же годнъ. ꙇ вꙿсѣхъ врѣменъ СЕ 45а 4—5 Изч СЕ вътаноемьнъ Нвб Ø