Старобългарски речник
вътаномьнъ
вътаномьнъ
-ꙑ
прил
За пристъп [на треска и под.] — внезапен, неочакван
ꙇ жден трѧсавцѭ сѭ. отъ раба твоего сего. сѫщѭѭ подъбънѫ бѣсѹ. емлѭщѭѭ на врѣмена. ѣко бѣсъ ... пртѫжаѭщ дш его. въ болѣꙁн се. вꙿсѣхъ асъ. вътаноемьнꙑхъ. вꙿсѣхъ же годнъ. ꙇ вꙿсѣхъ врѣменъ
СЕ
45а 4—5
Изч
СЕ
вътаноемьнъ
Нвб
Ø