Старобългарски речник
въсѣст 
въсѣст -въсѧдѫ -въсѧдеш св 1. Възседна, яхна [кон, магаре] обрѣтъ же с осьлѧ вьсѣде на не. ѣкоже естъ псано М Йо 12.14 З А СК ѡтъ ꙁапрѣштеніѣ твоего бже іѣковль. въꙁдрѣмашѩ сѩ въсѣдъшеі на конѩ СП 75.7 се цѣсарь тво грꙙдетъ т правьдвъ.  съпасаѧ. тъ кротъкъ  вьсѣдъ на осьлꙙ  жрѣбꙙ осьлꙙтно С 337.6—7 нѣ л вьсѣлъ на осьлꙙ С 337.13 2. Вляза, седна, настаня се [в кораб и под] гла мъ смонъ петръ. ꙇдѫ рꙑбъ ловтъ. глашѧ емѹ. ꙇдемъ  мꙑ съ тобоѭ. ꙇ ꙁдѫ.  вьсѣдѫ въ корабь абе М Йо 21.3 З А вовода же вьсѣдъ въ корабь хотѣаше прѣт къ антнопол҄ С 150.12—13 вьсѣдъ въ корабь прде въ ерѹсалмъ С 282.13  ꙁде  свꙙтааго гра (!) дꙑ въ своѭ отьнѫ.  вьсѣдъ въ корабь.  малꙑ въ пѫнѫ отъплѹвъ С 293.30—294.1 М З А СК СП С Гр καϑίζω ἐπικαϑίζω. ἐπιβαίνω ἐμβαίνω вьсѣст Нвб въседна остар НГер ДА възседна ОА ВА Бот НТ ЕтМл БТР АР РБЕ ДА