Старобългарски речник
въсꙑпат 
въсꙑпат -въсꙑплѭ -въсꙑпл҄еш св Изсипя, сипя нещо някъде нъ прдѣте да ѧ въвръжемъ вь рѣкѫ.  събъравъше кост стꙑхъ  пепелъ съметъше въсꙑпашꙙ вь рѣкѫ С 80.30  останьц огн҄ьні. вь рѣкѫ вьсꙑпан бꙑшꙙ С 94.14 прстѫпвъ же еппъ къ едꙿно пешт горѫшт. помолвъ сꙙ ... вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ ... въсꙑпавъ въ лоно сво отъ ѫгл. ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда  цѣлъ С 541.2 Изч С Гр ῥίπτω ἀπορρίπτω вьсꙑпат Нвб всипя остар ОА ВА НГер