Старобългарски речник
въсꙑпат
въсꙑпат
-въсꙑплѭ
-въсꙑпл҄еш
св
Изсипя, сипя нещо някъде
нъ прдѣте да ѧ въвръжемъ вь рѣкѫ. събъравъше кост стꙑхъ пепелъ съметъше въсꙑпашꙙ вь рѣкѫ
С
80.30
останьц огн҄ьні. вь рѣкѫ вьсꙑпан бꙑшꙙ
С
94.14
прстѫпвъ же еппъ къ едꙿно пешт горѫшт. помолвъ сꙙ ... вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ ... въсꙑпавъ въ лоно сво отъ ѫгл. ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда цѣлъ
С
541.2
Изч
С
Гр
ῥίπτω
ἀπορρίπτω
вьсꙑпат
Нвб
всипя
остар
ОА
ВА
НГер