Старобългарски речник
въсꙑнꙗт
въсꙑнꙗт
-въсꙑнꙗѭ
-въсꙑнꙗш
несв
Разказвам в последователен ред [притча, разказ]; нанизвам, нареждам [прен.]
се же рее л пртьеѭ съкаꙁаѧ. вьсꙑнꙗѧ ѭ л покаꙁаѧ. ꙗко аште ловѣколюбьц бѫдемъ по съмрьт. нꙿтоже отъ того пробрꙙштемъ на ѹбѣжан
С
374.3
Изч
С
Гр
ὑφαίνω
вьсꙑнꙗт
Нвб
Ø
