Старобългарски речник
въсълат 
въсълат -въсълѭ -въсъл҄еш св Отправя към Бога [молитва, благодарност] да въсълемъ тебѣ съмꙑслънꙑѩ мⷧотвꙑ. ꙇ хвалꙑ СЕ 18а 7 Изч СЕ Нвб Срв [по]слание ср [по]сланичество ср ОА ВА АР