Старобългарски речник
въсѹдт сѧ 
въсѹдт сѧ -въсѹждѫ сѧ -въсѹдш сѧ св Учудя се, удивя се на нещо, за нещо ѡ двънꙑмъ  прѣславънꙑмъ дѣломъ. кꙿто не въсѹдтъ сꙙ остроѭ вѣроѭ сеѭ С 55.14 то слꙑшавъ онъ въсѹд сꙙ. о стар проꙁорьнѣѣмь дарѹ С 299.1 аꙁъ ѹбо вьшъдъ к н҄емѹ.  страшъно дѫба ѹдо вдѣвъ ... ꙗкоже м въсѹдвъшѹ сꙙ решт. ѡ глѫбна богатьства  прѣмѫдрост  вѣд божѧ С 301.6 да  хрстосово ловѣколюбьство вдмъ.  женъскѹ прстѫпьню въсѹдмъ сꙙ С 390.22 Изч С Гр ϑαυμάζω ἐκπλήσσω вьсѹдт сѧ Нвб възчудя, въсчудя остар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл