Старобългарски речник
въсхꙑщьнкъ 
въсхꙑщьнкъ -а м Похитител, грабител не прѣдълага м ꙁмїнъ ѹмꙑшлꙗ.  дꙗвол҄ь не пролва слъꙁъ. пьсе  въсхꙑштьне. не маш бо мене прѣльстт раба бжꙗ С 102.10 Изч С Гр [ὁ] ἅρπαξ Нвб Срв хищник ОА ВА БТР