Старобългарски речник
въсхꙑщень 
въсхꙑщень -ꙗ ср Заграбване, похищаване, ограбване ті отъ сѹетꙑ въкѹпѣ не ѹпьваіте на неправъдѫ.  на въсхꙑщенъе не желаіте. богатъство аще ммотѣкаетъ не прілагаіте срдца СП 61.11 съгрѣшхъ волеѭ л не волеѭ. съпѧ. л бьдѧ ... прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ ... въ въсхꙑщенѣ тѹждего мѣнѣ СЕ 68b 5 Изч СП СЕ Гр ἅρπαγμα въсхꙑщен въсхꙑщенъе Нвб възхищение ОА ВА Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ возхищение остар Бот