Старобългарски речник
въсхꙑщат 
въсхꙑщат -въсхꙑщаѭ -въхꙑщаш несв 1. Вдигам, отнасям нагоре да на вьскрѣшень свѣтъл сърѧщемъ . въсхꙑщаем. на облацѣхъ по аерѹ СЕ 71а 10—11 2. Грабвам, похищавам, задигам, заграбвам ѡтврѣсѩ на мѩ ѹста своѣ ѣко левъ въсхꙑштаѩ і ркаѩ СП 21.14 ѹкрѣпішѩ сѩ враѕі моі їꙁ(ꙁ)гонѩштеі мѩ бес правъдꙑ. їжехъ не въсхꙑштаахъ тогда въꙁдахъ СП 68.5 тако бо рее  гь нашъ схъ. нѫждьно естъ црство бже. ꙇ нѫждьнц въсхꙑщаѭтъ е СЕ 69b 15—16 Образно. всѣкъ ꙇже слꙑштъ словеса црѣ. ꙇ не раꙁѹмѣваетъ. прходтъ непрѣꙁнь. ꙇ въсхꙑштаетъ сѣаное въ сръдьц его. се естъ сѣаное пр пѫт З Мт 13.19 За дух — обхващам, обземам някого. прѣштааше бо дѹхов настѹѹмѹ ꙇꙁт отъ лка. отъ мъногъ бо лѣтъ въсхꙑштааше  М Лк 8.29 З Изч М З СП СЕ Гр ἁρπάζω συναρπάζω Нвб възхищавам ОА ВА АК Бот ЕтМл БТР АР РБЕ