Старобългарски речник
въсхꙑтт сѧ 
въсхꙑтт сѧ -въсхꙑщѫ сѧ -въсхꙑтш сѧ св 1. Въздигна се, пренеса се някъде [чрез мисълта си] помꙑшл҄ен же вьнꙙ вдѣт како отълѫатъ сꙙ дѹша отъ тѣлесе.  вьн҄егда о семъ бога молꙗаше. вьсхꙑт сꙙ раꙁѹмомъ въ стѫѭ вѳлеемъ С 296.3 2. Изпадна в изстъпление въꙁдвгошꙙ хъ содомъскꙑ кръ. въꙁдвгошꙙ  въсхꙑтшꙙ сꙙ. вьꙁм вьꙁм распьн того С 435.15 Изч С Гр ἁρπάζομαι ἐπαίρομαι вьсхꙑтт сѧ Нвб възхитя се ОА ВА АК Бот ЕтМл АР РБЕ