Старобългарски речник
въсхꙑтт 
въсхꙑтт -въсхꙑщѫ -въсхꙑтш св Грабна, отвлека, похитя, задигна, заграбя ꙇс же раꙁѹмѣвъ ѣко хотѧтъ прт да въсхꙑтѧтъ і  сътворѧтъ цсрѣ. отде пакꙑ въ горѫ тъ еднъ М Йо 6.15 З А ꙇ аꙁъ жвотъ вѣънꙑ даѭ мъ. ꙇ не погꙑбнѫтъ въ вѣкъ. ꙇ не въсхꙑттъ хъ нктоже отъ рѫкꙑ моеѩ М Йо 10.20 З А влъкъ пршедъ обрѣте повръженъ дѣтшть. нкомѹже сѫштѹ ѹ н҄его.  въсхꙑтвъ  отде С 43.20 да въсхꙑтвъше донесѫтъ мошт свꙙтааго отьца нашего саак҄ꙗ С 209.3 Задържа, отведа, арестувам. въ темнцѫ демъ по вол҄. а не акꙑ нѣхъ вол҄еѭ.  насъ въсхꙑтвъше ведете С 130.17—18 Образно.л аетъ въ таінъїхъ ѣко левъ въ оградѣ своеі. лаетъ въсхꙑтіті нштаего. въсхътⷮіꙶ нштаего да і прѣвлѣетъ СП 9.30 не можеш бо нкогоже отътръгнѫт. раꙁвѣ лъжеѭ. насъ же не маш въсхꙑтт. аште  цѣсарьство намъ обѣштаваш С 2.13 ; да побѣдтꙿ  осѫдтъ сьмѣренмъ свомъ вьꙁнесень. же бѣ кнѧꙁъ вѣка сего вражьскꙑ въсхꙑтлъ себѣ С 545.21 М З А СП С Гр ἁρπάζω συναρπάζω [вар. συναρμόζω] въсхꙑтіт Нвб възхитя книж ОА ВА Бот ЕтМл БТР АР РБЕ