Старобългарски речник
въсхꙑтат 
въсхꙑтат -въсхꙑтаѭ -въсхꙑташ несв Похищавам, разграбвам ѡтъ дьн же оана кръсттелѣ до селѣ. цсрстве (небеское) нѫдтъ сѧ. ꙇ нѫждънц в(ъсхꙑ)таѭтъ е М Мт 11.12 З А СК Образно. вьсѣкъ же слꙑштъ словеса цсарествѣ. ꙇ не раꙁѹмѣваатъ. прходтъ же непрѣꙁнь  въсхꙑтаатъ сѣное въ срдц его. се естъ сѣное пр пѫт М Мт 13.19 Изч М З А СК Гр ἁρπάζω Нвб възхитявам остар ОА ВА ЕтМл РБЕ