Старобългарски речник
въсхѹлꙗт
въсхѹлꙗт
-въсхѹлꙗѭ
-въсхѹлꙗш
несв
Похулвам, хуля, ругая, обвинявам
ꙗкоже агнꙙ прѣдъ стргѫштїмъ го беꙁъ гласа. не протвꙙ сꙙ. не прѣрѣкаѧ. хѹлмъ не въꙁъхѹлꙗаше. страждꙙ не прѣштааше
С
481.8—9
Изч
С
Гр
ἀντιλοιδορέω
въꙁъхѹлꙗт
Нвб
Срв
възхулвам, възхуля
ЕтМл
