Старобългарски речник
въсходъ 
въсходъ -а м 1. Изкачване ъстънꙑ отье. пон҄еже съгрѣшлъ смъ. нѣто мол҄ѫ особь блаженꙑма нама повѣдат.  аште мꙙ достона творта бꙑт. то прмѫ поставьн.  помꙑ  на въсходъ стааго голгоѳꙑ особь С 286.13 2. Горен полуоткрит етаж на сграда  пршедъшемъ мъ на мѣсто деже бѣшꙙ събърал сꙙ. спльн же сꙙ вьсе то мѣсто.  въсход  горьнцꙙ С 125.28 въ днъ же отъ дꙿн стоѧштѹ стѹѹмѹ на въсходѣ сꙑньнѣмь. по слѹжꙿбѣ црьквьнѣ. напрасно облакъ покрꙑ го свѣтьлъ.  вьсꙿ сꙑнъ С 570.6 3. Изток грꙙдѣмъ вьꙁлюбьн.  мꙑ вьꙁдревьнѹмъ боговесельнѹѹмѹ лкѹ.  съ апостолꙑ пѫть творт. въсшьдъшѹѹмѹ на небо небесе на вьсходъ С 321.12 Изч С Гр ἄνοδος ἀνατολαί вьсходъ Нвб възход ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ