Старобългарски речник
въсхватт 
въсхватт -въсхващѫ -въсхватш св 1. Хвана, грабна днъ же нѣкꙑ оть н҄хъ. хотꙙ съспоспѣшнкъ свохъ ѹгаст бѣшень. въсхватвъ съ ꙁемьѧ камꙑкꙿ. връже на главѫ прѣподобьнааго С 557.30 2. Похитя, открадна  обрѣтъше мошт ꙁнесошꙙ съ пѣсньм  хвалам.  съ достоньнѫѭ ьстѭ.  вьнесошꙙ вь црькве тѹ сѫштꙙѧ вьс. многѹ же народꙋ сътекъшѹ сꙙ.  мꙑслꙙштемъ вьсꙿхватт правьднка мошт.  ѹенкѹ го. въспрѣтшꙙ мъ С 219.12—13 Изч С Гр διαρπάζω вьсхватт Нвб Срв хвана, хващам несв ОА ВА ЕтМл БТР АР