Старобългарски речник
въсѹ 
въсѹ нареч 1. Напразно, безполезно, напусто, всуе въ сѹе же ътѫтъ мѧ ѹѧще ѹенѣ ꙁаповѣде лвскъ М Мт 15.9 въ сѹе же ътѫтъ мѧ М Мк 7.7 З ї рѣхъ ѹбо въсѹе оправьдхъ сръдьце мое ї ѹмꙑхъ въ неповінънꙑхъ рѫцѣ моі СП 72.13 аште не гь съꙁждетъ домѹ. въсѹе трѹдшѩ сѩ ꙁждѫштеї. аште не гь стрѣжетъ града. вьсѹе бьдѣ стрѣгѫї СП 126.1—2 аште бо і тъмѫ ꙇмамъ добрꙑхъ дѣлъ. гнѣвъ же дръжімъ. вьсе въсѹе і ашютъ. ꙇ нікоегоже спсеньѣ. сімі можемъ обрѣсті К 9b 16—17 да ѹбо н твоꙗ свꙙтость вьсѹ въсхотѣ отъ насъ псанью прѣдат С 544.5 2. Без причина, без основание въскръсні гі спі мѩ бже мо. ѣко тꙑ пораꙁі вьсѩ вражьдуѭщѩѩ мнѣ въсѹе СП 3.8 ѣко ашѹть съкрꙑшѩ мнѣ пагѹбѫ сѣт своеѩ. въсѹе поносшѩ дш мое СП 34.7 М З СП СЕ К С Гр [εἰς] μάτην ματαίως εἰς κενόν εἰκῇ διὰ κενῆς въсѹе вьсѹ въ сѹе Нвб всуе книж остар ОА ВА Дюв ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ