Старобългарски речник
въстѫпат 
въстѫпат -въстѫпаѭ -въстѫпаш несв Влизам, пристъпвам, встъпвам  ꙗкоже се вьлаꙁꙙште въ бъран въкѹпѣ мена своꙗ глагол҄ѫштъ.  на мѣсто бьранꙗ въстѫпаѭтъ С 86.14—15 Навлизам, нахлувам. отъгонма бо топлота отъ конецъ тѣла.  въбѣгаѭшт въ глѫбнѫ ꙙст. оть н҄хъже отъстѫпла. мрьтвꙑ оставьꙗтъ. а в н҄ꙙже въстѫпатъ болѣꙁн въностъ С 89.28 въстѫпат въ плесньц ὑποδύομαι τὰ σανδάλια При църковния обред приемане на монашество — обувам сандали брⷮ҇а наⷲ҇ сь. въстѫпаетъ вь плесньц въ ѹготованое евћле мрѹ. въ мѧ оца  сна СЕ 97а 14 СЕ С Гр μεϑίσταμαι συνωϑέομαι Нвб Срв встъпям остар ОА ВА НГер РБЕ встъпвам ОА ВА ЕтМл АР РБЕ встъпя св ОА ВА НГер ЕтМл АР РБЕ