Старобългарски речник
въстѫжт 
въстѫжт -въстѫжѫ -въстѫжш св Разтъжа се, натъжа се, изпадна в сръб  сътѫжішѩ імъ враѕі хъ  съмѣрішѩ сѩ подъ рѫ(ка)мі іхъ ...  съмѣрішѩ сѩ въ беꙁаконнꙑхъ своіхъ.  вдѣ гъ егда въстѫжішѩ.  ѹслꙑша молтво іхъ СП 105.44  воꙁъвашѩ къ гю егда вьстѫжшѩ.  отъ бѣдъ їхъ іꙁбав ѩ СП 106.6 Срв.СП 106.13, 19, 28 стꙑ же кононъ ... глагол҄ꙙ. то се сътворсте. оставвъше мꙙ доселѣ а аꙁъ ождаѭ васъ. да въстѫжвъ пакꙑ обратхъ сꙙ къ вамъ. С 32.12—13 Изч СП С Гр ϑλίβομαι ἀναγκάζομαι въстѫжіт вьстѫжт Нвб Срв [на]тъжа се, тъжа ОА ВА БТР АР