Старобългарски речник
въстрьꙃат 
въстрьꙃат -въстрьꙃаѭ -въстрьꙃаш несв Откъсвам, изскубвам, изтръгвам [растение] бꙑстъ же въ соботѫ въторопръвѫѭ. ꙇт емѹ сквоꙁѣ сѣанѣ. ꙇ въстръꙁаахѫ ѹенц его класꙑ. ꙇ ѣдѣахѫ страѭште рѫкама М Лк 6.1 З А ѡнъ же рее н еда како въстръꙃаѫще плѣвелꙑ. въстръгнете  съ нм пъшенцѫ У Мт 13.29 Изч М З А У Гр τίλλω συλλέγω въстръꙁат Нвб Срв [из]тръгвам ОА ВА РБЕ